Вотът на недоверие е основан на обвинения към правителството в корупция и несправяне със задачите, свързани с приватизацията, обвинения свързани с фондация „Демокрация“ и фондацията на съпругата на Костов – Елена Костова, за даренията, които фондацията е получавала, включително и от съмнителни офшорни фирми. Въпреки, че освобождава от длъжност някои хора от екипа си, правителството на Костов пропада. Той освобождава Евгений Бакърджиев и Борис Милчев без да дава обяснения.

На 6.01.2001 г. (Пред Капитал) министърът на МРРБ Евгени Чачев от правителството на Иван Костов заявява: „Преди време казах, че корупцията за България се изразява в чиновническия рекет. Идвате за нещо, което може да бъде свършено за час, даже и за десет минути, връщат ви за след десет дни, за след петнайсет, след два месеца. В началото носите бутилка, следващия път давате 200 лева, накрая някой ви казва, че струва 500 марки или 500 долара… , обаче аз не мога да приема във ведомството да се работи по такъв начин. За съжаление се е работило. Предишната вечер късно вечерта ми се обади вкъщи колегата Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи, за скандално поведение на един от моите заместници – Борис Милчев, свързано с приватизация на един обект. При разпореждане на прокуратурата за влизане на полицията в предприятието той възпрепятствал влизането на полицията. Възложих на инспектората да провери този случай. Оказа се, че приватизацията е извършена много набързо в средните дни на декември по-миналата година (1999). За един ден са извършени всички процедури…“

През 2001 г. от опизицията изготвят Синя книга за корупцията, където са използвани журналистически разследвания, данни от парламентарния контрол, сигнали от граждани, държавни служители, данни от митници, данъчни и контролни органи и разкрития на формации като „Коалиция 2000“, на бившия ревизор Емил Димитров и на журналистката Виза Недялкова. В книгата е описано самото явление корупция и как то се е превърнало в държавна политика при управлението на СДС. Описани са различни икономически кръгове, свързани с управляващите. Изложени са биографиите на висши сини държавници, на техните роднини и приятели, които участват в бордове на фирми и т. н. В приложенията на книгата са посочени множество имена на министри, зам.-министри, депутати и активисти на СДС, допринесли според левите за разширяване на корупционната практика. Описани са и всички 1326 приватизационни сделки, които според някои депутати са съмнителни, посочен е техният купувач, на каква цена е купено предприятието, от кого и т. н. В книгата има и приложено отворено писмо от син анонимен активист до премиера Иван Костов, касаещо корупцията в столичната организация. То засяга и описва 3-те основни клана на Бакърджиев, Антоан Николов и Стефан Софиянски в СДС. Той пояснява, че от обявените 3200 сделки от Агенцията за приватизация за 439 сделки няма информация в „Държавен вестник“. Според него управляващите са ги скрили, защото са скандални. В книгата се посочва, че в 1239-те сделки, сключени с РМД, са договорени плащания за 646 млн. долара, а реално са платени едва 10% от тях. „Освен в приватизацията възможност за корупция има в митниците и в държавната администрация“, казват от опозицията. Те не посочват имената на министрите, на които трябва да се търси съдебна отговорност заради  облагодетелстване чрез властта. В списъка били бивши и настоящи министри от кабинета „Костов“. Самият премиер е подхванат от опозицията още от 1991 г. с аферата „Сапио“, която отново щяла да се появи на бял свят. „И той е участвал в някои корупционни прояви. Визира се кръга „Олимп“ и всички негови сделки, касаещи приватизацията в туризма, банковата сфера, крупни промишлени обекти и т. н. В книгата са описани и кръгът „Краус“ и софийските кланове.

19.01.2001 г. Премиерът Иван Костов уволнява от длъжност заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Борис Милчев, на базата на текст от Кодекса на труда, който допуска уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа. Политически ли са били обвиненията и уволнението на този държавен служител? НЕ! За да се избегнат поредица от разследване и дела за криминални престъпления, той е бил уволнен, за да се прикрият събития и процеси, свързани с приватизацията. Риторичен е въпросът защо двама министри, включително на вътрешните работи след публични изявления не довежда до разследване на дейността на уволнения Борис Милчев.

Няколко години след падането на правителството на Иван Костов, Едвин Сугарев, като един от непреходните авторитети в периода на преход, пише отворено писмо до Костов. Следват издания книги, свързани с корупцията в България от тези периоди.